Тешел, Ягодинска пещера, Дяволското гърло, Орлово око и Вълчи камък

В последния ден на октомври и първия на ноември се посветихме на една екскурзия в Западни Родопи, включваща културно-масови и туристически прояви.

Срещата с групата беше уговорена на "кръговото до Стамболийски". Аз, като домакин и водач поведох скромната колона от общо два автомобила и организирах спиране по всички огледни места, по язовирите Кричим, Въча и Цанков камък. 

Ранният час на пътуването не предполагаше условия за много добри снимки, но не можехме да не се отчетем за преминаването си.

Започнаха едни красоти....

Това видяхме в ранното утро на язовир Кричим. Следваше Въча (бившият Антон Иванов)

Никога не го бях виждал с толкова малко вода. 

Следваше Цанков камък. Първо се отбихме до стената. Преди години, непосредствено преди завиряването му, минахме пеша през нея, през тунела по стария път (в ляво на снимката), който сега е под вода.

Есенни красоти :

Стигнахме до Буйновското ждрело и Ягодинската пещера. Всичко е прекрасно, освен силно агресивната търговия на стоки и услуги. Буквално ти преграждат пътя и ти тикат лъжица с мед в устата ("елексир за всякави болести") или пък да те возят до Орлово око и ако не си с техен джип непременно ще се загубиш, замръкнеш и ще те изядат мечките по пътя... 

Разбира се трябваше да се качим на Орлово око. Всичко е леко синтетично, леко комерсиално и не придава допълнителен чар на Родопа планина. Всъщност, то е правено за масовите туристи и да се надяваме, че това ще възбуди апетита им за още много планини. 

Качването на Орлово око е леко и приятно, независимо какво ви говорят. Цялата ни група, достигна върха за около 1 час по маркираната пътека от с.Ягодина

 Гледката и чувството да си над пропастта си заслужават.

Мечки ли ?!! Та ние си имаме куче пазач!

И още красоти от спускането

Ночувката ни беше в хижа Тешел. Отново искам да препоръчам прекрасните условия и любезните и отзивчиви домакини на всички туристи. Хотелски условия на хижарски цени и топло гостприемство с отлична кухня. 

На другия ден продължихме с пещера Дяволското гърло и изкачване на Вълчи камък от село Гьоврен. 

Докато отворят пещерата се разходихме до с.Триград за по чай и гледки по ждрелото.

Около пещерата отново ви притесяват непрекъснато с предложения за мед, мурсалски чай и сувенири.... Обичайно разглеждаме сергиите и си вземаме по някое сувенирче (магнитче, пръстенче, герданче...), но агресивното поведение на търговците ни отпаща възможно най-далеч и гледаме да преминем възможно най-бързо... Ех кога ще достигнем швецарците, французите и италианците в туризма!.... 

И после в пещерата - ами интересно, ама... не е кой знае какво.

Ето тук са изчезнали 300 кубика дърва, които никой не е видял после. Това е дяволското гърло :

Какви мечки, какви вълци!!! Нашето куче пазач гордо бди над Гьоврен!

Пристигаме на Вълчи камък. Изключително панорамно място. Вижда се Рила, Пирин, Голица, Модър, Персенк, Виденица, Беслет.... и още много и много. 

Не е най-добрият ден за снимки към Пирин, но главните върхове си личат

За наслаждение от околните гледки са изградени различни площадки.

Два часа изкачване, по обиколния път за джипове - около 6 км. и 600 метра денивелация и около 50 - 60 минути спускане, по маркираната със синьо пътека, за която не бях срещнал предварителна информация.

Дните са къси и не успяхме да разширим още обиколката си. Прибрахме се със залязващото слънце и невероятните есенни гледки от Родопите.

Поздрави и до нови срещи!

Къркария - от гара Костандово до Ветрен дол

В хладното октомврийско утро, в последния ден на лятното часово време, пристигнахме със Саксото във Ветрен дол почти по тъмно. Оставихме колата на паркинга и зачакахме на автобусната спирка автобуса за Велинград. Не съм сигурен дали е във Ветрен дол или във Варвара, защото е някъде на границата между двете, но вятър духаше - там винаги духа през дефилето.

Автобусът пристигна малко след обещаното 7.30ч. и срещу скромна сума ни откара до гара Костандово за около 20-30 минути през красотите на дефилето.

От гарата тръгва (добре) маркирана пътека за крепостта Цепина. Нахални кучета от близките вили се опитаха да ни сплашат, но проблемът се реши с няколко камъка. 

Пътят минава през изкуствена (залесена) борова гора, в която намерихме и първите огромни сърнели. За окололо час стигнахме до местността Алков камък. Там има и руини от крепост (силно разкопани от иманярите), вероятно преден пост на крепостта Цепина. От там се разкриват чудесни гледки към Велинград, Ракитово и околните върхове, сега обвити в утренни мъгли.

Продължихме по билото и  започнаха да се откриват страхотни гледки към вече заснежените рилски хубавци и страхотните есенни Родопи

Белмекен вече е бял

Продължихме сред есенните гори и се наслаждавахме на гледките.

И отново Белмекен

Наближихме крепостта Цепина и навлязохме в най-опасният участък с агресивни овчарски кучета. Този път (за разлика от друг) се разминахме без инциденти. Понякога се е налагало да използваме пиротехнически средства за сплашване на каракачнките, но сега не ни усетиха или минахме толкова далеч от тях, че ги домързя да се показват.

Тръгнаме към Мулешки чучур.

Продължихме по жълтата маркировка за гара Цепина, която първо минава покрай чучура, после пресича река Лещарица (Лещарска). След малко изкачване трябва да се напусне маркираната пътека. Сега е използвана някаква табелка, която явно не е от там, но скоро ще поправим разклона. 

Следва стръмно изкачване до оградата на дивечовъдното стопанство и после се върви все край нея. Пътеката явно на места е останала зад оградата - в територията на стопанството. Гледките на настъпващата есен са зашеметяващи!

В горната част на масива стигнахме до море от тръни. Преди тук имаше поляни, но сега са станали почти непроходими трънаци.

След известно лутане излизохме на едва личащия си път, който трябва да ни свърже с червената маркировка за Гарванов камък. 

И запчнахме спускане, спускане и спускане към Ветрен дол покрай ловния заслон в местността Сечимека, където ловците празнуваха края на ловния ден и предупредени от вързаните за джиповете кучета, от далеч излязоха да ни напътят (може би за да не споделят трапезата си с нас - аз поне така го усетих). Там сменихме червената маркировка с жълта и продължихме спускането докато пред нас не изплува белналият се от далеч Пазарджик.

А малко по-късно последните лъчи на слънцето огряха и Ветрен дол.

Получи се прекрасно ходене 9ч.30м. с над 1000 метра денивелация. Събрахме много сърнели, а имаше и много масловки. 

Златната есен в Родопите настъпва!

Поздрави и до нови срещи!

Батак - Техеран - Баташки снежник - Батак

Искам да споделя един дълъг, но приятен маршрут до връх Баташки снежник

Тръгнахме на 17 октомври и пристигнахме в гр.Батак около 8 часа. Термометърът в центъра на града показваше +3 градуса и мисля, че не лъжеше. Напротив - заради рядката мъгла се усещаше, като още по-студено.

Бързо закрачихме към ВЕЦ Батак. Все забравям колко е дълъг асфалтовият път до преди изкачването до партизански лагер Техеран. Мисля си за 3-4 км., а те са по-скоро 7-8. Пътят е приятен и гората започва да се шари.

Следва стръмно качване към лагера Техеран, а после и към едноименната хижа. Има доста паднали дървета и факта, че никой не ги чисти скоро ще промени пътеката.

Стигаме до съборената вече хижа Техеран

Лека почивка и продължихме покрай лагер Ровно докато излезем на любимите ми Родопски била на Баташка планина!

Имахме богат "улов" на сърнели, а после и други гъби

На билната поляна са направили нова беседка с люлка и чешма - идеално място за почивка и нощувка

Ние този път си имаме цел - да се качим на върха. 

Започнаха първите далечни гледки. Боздак в Гърция.

Гледам зад мен - моите спътници изостанали, защото ядат боровинки - точно, като 2 мечета :). Много боровинки! Предимно червени - много полезни.

Качваме се на върха и започваме фотосесията. Почти се вижда кулата Снежанка :)

Язовир Батак 

Снимка за спомен на самоснимачка 

Поглед за довиждане към Баташки снежник (Карлък) - много скоро пак ще дойдем тук!

И надолу по рида Мирчовица.

Там, след новата беседка в местността Мирчовица, изградена по европроект, пътеката на места е много трудно проходима заради паднали дървета. Явно има алтернативни пътища, по които се качват джипове и мотори (ние срещтахме 10-на кросови мотора), но жълтата маркировка е много, много трудно проходима.

Спускаме се пак в царствато на мъглите.

Сред невъобразимо количество масловки пристигаме в мъгливия Батак. Термометърът показва +9 градуса и хората бяха облечени с якета, а ние по термотениски. Доволни и уморени, след 27 км. и над 1000 метра денивелация, си вземаме довиждане. За кратко!

Поздрави и до нови срещи!