Из най-дивите Родопи в Баташката планина

След много пролетни излети по познати пътеки около с.Нова махала, дойде време да осъществим един стар план - да потърсим пътища и пътеки между вр.Баташки снежник и ГС Кьошка, или по-точно между двата камионни пътя около тях. 

Проучих сателитните снимки, стари и нови карти и..... направихме сценария на филма.

Тръгнахме по разбития асфалт между ГС Куртлуджа и ГС Кьошка (пътят  продължава за гр.Девин). Паркирахме колата там където той се пресича от р.Гашня и тръгнахме по камионния път за вр.Баташки снежник.

Продължихме до билната поляна на 1950 м.н.в., в единия край на която има следи от обработване.

Тези коне нещо не ни харесаха, може би защото имаха малки - наложи се да ги заобиколим.

 Гледката спира дъха!

От там тръгнахме в неизвестното - по едва различима пътека, която скоро "се разми" и тръгнахме само по посока през гората от величествени смърчове 

Въпреки бавното придвижване стигнахме до изоставен път и полусъборено  ловно чакало

Скоро излязохме на камионния път от Кьошка и си намерихме приказна полянка за обяд

След обядът ни чакаше ново предизвикателство - да открием изоставен коларски път и по-важното - да го преминем. Това, което видяхме в началото ни обнадежди,

но много скоро пътят се "затвори и заши" - по него прораснали млади дръвчета и затрупан от стари паднали дървета. Това, че е бил стар коларски път и то доста уреден си личеше на някой запазени участъци

Повечето време вървяхме край самия път и след тежко изкачване се добрахме до полянките под Баташки снежник. Мислихме си, че приключението е свършило, но не!

Тези красиви полянки всъщност на места са ужасни тресавища. Внезапно хлътнах до средата на бедрата... и ако бях с ниски  или не добре стегнати обувки, щях да се прибирам бос. След кратка борба в стил Беар Грилс се измъкнах кален до ..... долния край на джобовете на панталона. 

Малко след това забелязахме група туристи на връх Баташки снежник. 

А още малко по-късно ги видяхме всичките натоварени в една УАЗ-ка - явно така са изкачили върха....

А ние бавно се прибрахме до колата покрай красивата река Гашня

Поздрави и до нови срещи!

Батак - Техеран - Баташки снежник - Батак

Искам да споделя един дълъг, но приятен маршрут до връх Баташки снежник

Тръгнахме на 17 октомври и пристигнахме в гр.Батак около 8 часа. Термометърът в центъра на града показваше +3 градуса и мисля, че не лъжеше. Напротив - заради рядката мъгла се усещаше, като още по-студено.

Бързо закрачихме към ВЕЦ Батак. Все забравям колко е дълъг асфалтовият път до преди изкачването до партизански лагер Техеран. Мисля си за 3-4 км., а те са по-скоро 7-8. Пътят е приятен и гората започва да се шари.

Следва стръмно качване към лагера Техеран, а после и към едноименната хижа. Има доста паднали дървета и факта, че никой не ги чисти скоро ще промени пътеката.

Стигаме до съборената вече хижа Техеран

Лека почивка и продължихме покрай лагер Ровно докато излезем на любимите ми Родопски била на Баташка планина!

Имахме богат "улов" на сърнели, а после и други гъби

На билната поляна са направили нова беседка с люлка и чешма - идеално място за почивка и нощувка

Ние този път си имаме цел - да се качим на върха. 

Започнаха първите далечни гледки. Боздак в Гърция.

Гледам зад мен - моите спътници изостанали, защото ядат боровинки - точно, като 2 мечета :). Много боровинки! Предимно червени - много полезни.

Качваме се на върха и започваме фотосесията. Почти се вижда кулата Снежанка :)

Язовир Батак 

Снимка за спомен на самоснимачка 

Поглед за довиждане към Баташки снежник (Карлък) - много скоро пак ще дойдем тук!

И надолу по рида Мирчовица.

Там, след новата беседка в местността Мирчовица, изградена по европроект, пътеката на места е много трудно проходима заради паднали дървета. Явно има алтернативни пътища, по които се качват джипове и мотори (ние срещтахме 10-на кросови мотора), но жълтата маркировка е много, много трудно проходима.

Спускаме се пак в царствато на мъглите.

Сред невъобразимо количество масловки пристигаме в мъгливия Батак. Термометърът показва +9 градуса и хората бяха облечени с якета, а ние по термотениски. Доволни и уморени, след 27 км. и над 1000 метра денивелация, си вземаме довиждане. За кратко!

Поздрави и до нови срещи!

Около Баташки снежник

Отново в любимата Баташка планина. 

Паркирахме колата в с.Нова махала и тръгнахме по нормалния път за връх Баташки снежник. Пътят минава край живописни поляни, вече пожълтели от настъпващата есен. Край пътя е пълно с къпини. Невероятно много и много сладки. Навлизаме  сред огромните ели и смърчове. 

През последните години пътеката е разширена до път, по който могат да преминават джипове /от по-проходимите :) / 

Преди да излезем на билната поляна на запад от Снежника тръгнахме по немаркирана пътека, която го обхожда и излиза от източната му страна на обширна билна поляна със сухо езеро.

 Хапнахме с този фототапет пред очите - запасена маса на първи ред.

Решихме да направим хубава обиколка в района - да минем по река Гашня и да излезем на пътя за Девин близо до Куртлуджа. Времето беше подходящо - всеки момент можеше да завали :) 

За да бъде още по-интересно решихме да се спуснем направо по река Гашня без пътека, а не пътя, който заобикаля. И.... филмът започна :) 

Пропуснах да снимам две сърни, които изскочиха най-внезапно. То да се чудиш в такава ситуация, като се изшумоли в храстите - фотоапарата ли да хващаш или спрея за мечки. Подвиквахме, свиркахме... пяхме и накрая излязохме от гъсталака. Чухме някой да вика надалеч, а скоро видяхме и бял Голф 2 на пътя. После срещнахме гъбар от Пещера с пълна чанта (поне 4-5 кг.) манатарки. Разказа ни за срещите си с мечки и спомена, че двама са се загубили, а този с Голфа ги търси и вика. Само не можеше да повярва, че сме дошли пеш от Нова махала... и че ще се връщаме... :)

Ние продължихме по пътя покрай Суватдереси, който води до обширна билна поляна с изоставена постройка и там се събира с жълто маркираната пътека от с.Фотиново за Баташки снежник. 

На поляхата седнахме да починем и забелязахме двама човека, които по-рано видяхме да се спускат от върха, да вървят по маркировката, но единият явно имаше проблем с крака. Изчакахме ги и поговорихме - навехнал го. Дадох му болкоуспокояващи, той почерпи локум и продължихме. 

Повървяхме малко заедно и като се уверихме, че ще се спуснат без проблем оставъщите им 30-на минути, защото колата им беше на пътя, продължихме с по-бързо темпо, защото до нашата кола имахме и още 6-7 км. асфалт след това.

Бързо, бързо... колко да е бързо с тази паднала гора навсякъде.

Спуснахме се на асфалта след неприятно провиране и заобикаляне, от което вратът ти постоянно се пълни с иглички, удряш се в някой клон, хлъзгаш се на някой камък.... Просто пътеката е изоставена. 

На шосето профучаваха някакви джипове... надписани. Снимах, но нямах време да променя настройките и заради високата им скорост и слабата светлина излязоха размазани. Бях чул за някакво офроуд състезание - явно бяха от там, но странно пътят не беше затворен и осигурен - имаше и МПС и коне...

Подминахме Куртлуджа и точно когато взе да ни писва от асфалт предишните ни спътници спряха до нас с едно Пежо и предложиха да ни повозят останалите ~4 км. Въпреки, че първоначалния ни план беше друг - с охота се съгласихме и си спестихме 1 час трамбоване по асфалт.

Така завърши вълшебната ни разходка в любимата планина. 

До нови срещи!