21 септември 2015 г.

Около Баташки снежник

Отново в любимата Баташка планина. 
Паркирахме колата в с.Нова махала и тръгнахме по нормалния път за връх Баташки снежник. Пътят минава край живописни поляни, вече пожълтели от настъпващата есен. Край пътя е пълно с къпини. Невероятно много и много сладки. Навлизаме  сред огромните ели и смърчове. 



През последните години пътеката е разширена до път, по който могат да преминават джипове /от по-проходимите :) / 
Преди да излезем на билната поляна на запад от Снежника тръгнахме по немаркирана пътека, която го обхожда и излиза от източната му страна на обширна билна поляна със сухо езеро.



 Хапнахме с този фототапет пред очите - запасена маса на първи ред.


Решихме да направим хубава обиколка в района - да минем по река Гашня и да излезем на пътя за Девин близо до Куртлуджа. Времето беше подходящо - всеки момент можеше да завали :) 

За да бъде още по-интересно решихме да се спуснем направо по река Гашня без пътека, а не пътя, който заобикаля. И.... филмът започна :) 
Пропуснах да снимам две сърни, които изскочиха най-внезапно. То да се чудиш в такава ситуация, като се изшумоли в храстите - фотоапарата ли да хващаш или спрея за мечки. Подвиквахме, свиркахме... пяхме и накрая излязохме от гъсталака. Чухме някой да вика надалеч, а скоро видяхме и бял Голф 2 на пътя. После срещнахме гъбар от Пещера с пълна чанта (поне 4-5 кг.) манатарки. Разказа ни за срещите си с мечки и спомена, че двама са се загубили, а този с Голфа ги търси и вика. Само не можеше да повярва, че сме дошли пеш от Нова махала... и че ще се връщаме... :)
Ние продължихме по пътя покрай Суватдереси, който води до обширна билна поляна с изоставена постройка и там се събира с жълто маркираната пътека от с.Фотиново за Баташки снежник. 
На поляхата седнахме да починем и забелязахме двама човека, които по-рано видяхме да се спускат от върха, да вървят по маркировката, но единият явно имаше проблем с крака. Изчакахме ги и поговорихме - навехнал го. Дадох му болкоуспокояващи, той почерпи локум и продължихме. 


Повървяхме малко заедно и като се уверихме, че ще се спуснат без проблем оставъщите им 30-на минути, защото колата им беше на пътя, продължихме с по-бързо темпо, защото до нашата кола имахме и още 6-7 км. асфалт след това.
Бързо, бързо... колко да е бързо с тази паднала гора навсякъде.



Спуснахме се на асфалта след неприятно провиране и заобикаляне, от което вратът ти постоянно се пълни с иглички, удряш се в някой клон, хлъзгаш се на някой камък.... Просто пътеката е изоставена. 
На шосето профучаваха някакви джипове... надписани. Снимах, но нямах време да променя настройките и заради високата им скорост и слабата светлина излязоха размазани. Бях чул за някакво офроуд състезание - явно бяха от там, но странно пътят не беше затворен и осигурен - имаше и МПС и коне...
Подминахме Куртлуджа и точно когато взе да ни писва от асфалт предишните ни спътници спряха до нас с едно Пежо и предложиха да ни повозят останалите ~4 км. Въпреки, че първоначалния ни план беше друг - с охота се съгласихме и си спестихме 1 час трамбоване по асфалт.
Така завърши вълшебната ни разходка в любимата планина. 
До нови срещи!

10 септември 2015 г.

Каратепе - връх Сребрен (Гюмюшчал)

В събота, 05.09.2015г. се разходихме по кръгов маршрут Каратепе - връх Сребрен (Гюмюшчал) - Каратепе. 
Каратепе е местност по пътя гр.Велинград - с.Сърница. Намира се на надморска височина около 1530 метра и носи името на близък връх. В района има доста вили, горско стопанство и две заведения от които едното се посещава основно от берачи на боровинки и гъби от близките катуни. 
Паркирахме колата до другото заведение и си наляхме вода от чешмата. Собственикът е много свестен човек въпреки,  че изглежда намусен. Преди години ни беше разрешил да си опънем палатката в двора и да ползваме тоалетната, масите, навеса... като на къмпинг бяхме. Освен това има хранителни стоки, хляб, бира и т.н. 
Тръгнахме по маркировката на Е8 по Рибното дере (Балъкдере) и се отклонихме към връх Малка Сютка. На разклона има табелка. 
Навлязохме в царството на червените боровинки и на ... мечешките следи :) 





На някой от разклоните има туристически табелки за различни обекти : Горско стопанство Чехльово, Мечкина река и др. 

Красота навсякъде около нас


Минахме през красивата местност Баш егрек с красива но рушаща се дървена постройка. Намерихме близката чешма и заредихме с леденостудена вода.



Продължихме по пътя до отбивката на пътеката за паметната плоча на първата землянка на Атанас Семерджиев и др. Без GPS не бихме го намерили. 





Пътеката се използва най-вече от крави, които срещнахме по-рано. 
Изведнаж се оказохме сред дървено селище - къща и стопански помещения за животни. 




Показа се една жена от която разбрахме, че мястото се нарича Порт Артур и аз направих връзка, че така се е казвал партизанския лагер (някакви спомени от прочетено) и вероятно има връзка със землянката на 200-300 метра. 
Продължихме на и пресякохме пътеката идваща от Голяма и Малка Сютка. Те са добре маркирани. В района има много други пътища и възможността за грешки е голяма. 
Излязохме на обширна билна поляна и отново с помощта на GPS хванахме отклонението за връх Сребрен. 


Минахме през сечище и се подведохме по дърварски път. Забелязохме отклонението по уреда и се върнахме на пътеката. Тя не изглеждаше много ходена, но тук-там се намираха маркировки - много, много рядко. Излязохме на билната заравненост и пътеката изчезна в хвойна и млади борчета. Ходихме както е възможно по кравешки пътечки зиг-заг, като следих по GPS да не се отклоняваме много от "маркираната" пътека. 



След няколкостотин метра, пътеката стана по-явна и постепенно се превърна в път. Така стигнахме до котата на върха.




От предно ходене знаех, че това, което пише в пътеводителите, че се вижда яз. Голям Беглик, не е вярно. Може да е било, но преди 20 - 30 години - преди да се замозалеси с млади иглолисни дървета, някой от които по 10 и повече метра. 




Хапнахме, полежахме на сянка и си тръгнахме. 






Минахме покрай местността "Кръстовете", където по подопие на "Порт Артур" през лятото се качват хора да гледат животни в дървени постройки (колиби). Преди съм говорил с тях и ако добре си спомням бяха от махала Биркова или Горна Биркова, което е към Крастава, Аврамово.




Общо взето спускането по този път е по-скучно. Има и борорвинки и чешми, но няма мечешки следи :) Добре обработен камионен път.

До нови срещи!