Из най-дивите Родопи в Баташката планина

След много пролетни излети по познати пътеки около с.Нова махала, дойде време да осъществим един стар план - да потърсим пътища и пътеки между вр.Баташки снежник и ГС Кьошка, или по-точно между двата камионни пътя около тях. 

Проучих сателитните снимки, стари и нови карти и..... направихме сценария на филма.

Тръгнахме по разбития асфалт между ГС Куртлуджа и ГС Кьошка (пътят  продължава за гр.Девин). Паркирахме колата там където той се пресича от р.Гашня и тръгнахме по камионния път за вр.Баташки снежник.

Продължихме до билната поляна на 1950 м.н.в., в единия край на която има следи от обработване.

Тези коне нещо не ни харесаха, може би защото имаха малки - наложи се да ги заобиколим.

 Гледката спира дъха!

От там тръгнахме в неизвестното - по едва различима пътека, която скоро "се разми" и тръгнахме само по посока през гората от величествени смърчове 

Въпреки бавното придвижване стигнахме до изоставен път и полусъборено  ловно чакало

Скоро излязохме на камионния път от Кьошка и си намерихме приказна полянка за обяд

След обядът ни чакаше ново предизвикателство - да открием изоставен коларски път и по-важното - да го преминем. Това, което видяхме в началото ни обнадежди,

но много скоро пътят се "затвори и заши" - по него прораснали млади дръвчета и затрупан от стари паднали дървета. Това, че е бил стар коларски път и то доста уреден си личеше на някой запазени участъци

Повечето време вървяхме край самия път и след тежко изкачване се добрахме до полянките под Баташки снежник. Мислихме си, че приключението е свършило, но не!

Тези красиви полянки всъщност на места са ужасни тресавища. Внезапно хлътнах до средата на бедрата... и ако бях с ниски  или не добре стегнати обувки, щях да се прибирам бос. След кратка борба в стил Беар Грилс се измъкнах кален до ..... долния край на джобовете на панталона. 

Малко след това забелязахме група туристи на връх Баташки снежник. 

А още малко по-късно ги видяхме всичките натоварени в една УАЗ-ка - явно така са изкачили върха....

А ние бавно се прибрахме до колата покрай красивата река Гашня

Поздрави и до нови срещи!

Зимно из Къркария

Къркария (среща се и като Каркария) е планински рид в северната част на Западните Родопи, между долините на реките Чепинска и Стара река (десни притоци на Марица), на територията на Област Пазарджик.

Ридът има форма на изпъкнала на север дъга с дължина около 25 км и ширина 7 – 10 км. На запад и югоизток дълбоките каньоновидни долини на реките Чепинска и Стара го отделят съответно от ридовете Алабак иРавногор, а на юг долината на река Мътница – от Баташка планина. Освен това на юг склоновете на рида постепенно потъват в Баташката и Чепинската котловина. На изток чрез ниска седловина висока 499 м, разположена северно от град Пещера се свързва с ниските Бесапарски ридове, а на север склоновете му се спускат стръмно към Горнотракийската низина. (източник Уикипедия)

Ридът е доста удобен за бързи еднодневни преходи. Особено през зимата, много от жителите на Пазарджик и областта го предпочитат заради удобния транспорт.

В началото на тази година направихме няколко еднодневни прехода в различни условия.

Още на 01.01.2016 тръгнахме по ловджийските пътеки над с.Дебращица. Много скоро стигнахме до ловния заслон и там видяхме този красавец 

В гората имаше и подранили минзухари

А по-късно от местността Камилище се откри чудна гледка към Стара планина - само преди няколко дни се бяхме върнали от тези върхове

Следващото ни ходене беше при още по-студено време -20 градуса. Паркирахме колата близо до хижа Добра вода и поехме по посока Ечменище. Гората беше ледено студена, снегът лек и пърхав. Ходенето беше доста затруднено.

През следващата седмица по същата пътека ходихме при положителни температури и доста мек и кишав сняг. Ходихме много и газихме много мокър сняг.

От Везир тепе (Везир могила) се откри чудесна гледка към пиринските първенци Вихрен и Кутело

Малко по-близо до курорта св.Константин се откри и чудесната гледка към яз.Батак

В първата събота на февруари, след навалелия нов сняг и минусови температури, направихме много интересен и красив преход от курорта св.Константин до вр.Баташки Еледжик, от там се спуснахме до язовир Батак и от местността Дъното се качихме отново до св.Константин.

Мразовитото утро на курорта в очакване гостите и скиорите.

По-нататък снегът става доста дълбок

Стигнахме до местността Баташки Еледжик

Гледка от там към язовир Батак

Красивите Баташки гори

Брегът на язовира с поглед към Костандовския залив Дъното

Намерихме и този партизански паметник в близост до Дъното.

Това са няколко еднодневни излета из Къркария.

Най-удобните подстъпи до тези красоти са градовете Пазарджик, Пещера и Батак

До нови срещи!

Из Алабак. Долене - вр.Милеви скали - Варвара

Изгревът на хладното декемврийско утро ни завари на автобусната спирка в с.Варвара. Минути преди това бяхме паркирали колата на паркинга до пощата. Искахме да се изкачим на връх Милеви скали (1591м.) от Долене - спирка на теснолинейката. Предвижването с влак не ни устройваше, т.к. по разписание трябваше да пристигне в 10.47ч. (често закъснява поради "изчакване на връзка"), а такова късно тръгване в средата на декември предполага дълго ходене на челници до крайната цел - с.Варвара. 

Качихме се на автобуса за Велинград и в 8ч. бяхме на кантон Долене, на 2-3 км. от началото на маркираната пътека. Първо мислехме да вървим до там, но като видях многото животински пътеки през рядката дъбова гора, реших че е добре да пробваме да съкратим пътя, включих GPS-а и тръгнахме по съседното било. Оказа се много удобно, макар и доста стръмно. Напредвахме бързо и скоро се отзовахме над мразовитите мъгли с чудни гледки.

Тази скаличка на пътеката ми напомни за всеизвестните маймуни "не чух, не видях,..."

Не приличат особено, но - асоциации.

Продължихме по пътеката и скоро излязохме на първата по-обзорна поляната пред върха, където извеждат трите маркировачни кола. Веднага ни заляха невероятни гледки.

Вече ясно виждахме Милеви скали

Просто невероятно, но този "хвърлей" място ни отне още 1 час за да достигнем върха. Паднали дървета, храсти.... хлъзгава твърда трева. 

На върха ни посрещна свирепия лай на каракачанките охраняващи комуникационния възел. Добре че бяха вързани. Щракнахме набързо няколко снимки - заради студения вятър и дългия път не останахме дълго.

Тъжен паметник, за една трагедия разиграла се на 6 септември 1944г., когато са се убивали помежду си българи, няколко дни преди края на войната....

Със стегната крачка продължихме към х.Равно боре (странно име - нито е равно нито бор има - само букове :) ) 

Трудно и неприятно беше спускането по пълните с шума пътеки, защото под сухите листа има заровени много камъни и клони - предпоставка да се подхлъзнеш или изкълчиш. 

Минахме край хижата транзит и вече със стегнати от постоянното стискане мускули извървяхме последните 2,5 часа до селото. Успяхме с последната светлина да влезем в селото. Общо 9ч.20м. с почивките. Много добре оползотворихме прекрасния декемврийски ден. 

Златна есен около Баташки снежник

Решихме да се възползваме от златната есен в Родопите и да се разходим над Нова махала, за да се полюбуваме на гледки и да проверим дали все още има гъби в гората. 

Многократно съм описвал маршрута и този път ще наблегна повече на гледките. Те започнаха още от селото.

Източна Рила с Белмекен и съседните

Около Нова махала.

По пътя събрахме тези :

В същност търсих най-вече Жълта рогачка, защото миналата година ги имаше много в един участък на гората. Намерихме, но вече бяха преминали и въобще не бяха толкова много, като предната година. 

Бързо се изкачихме на билните поляни около върха и веднага попаднахме сред чудесни гледки.

Сухото езеро вече не е съвсем сухо.

Накъдето и да погледнеш онемяваш от красота и величественост на Родопа планина.
Гледка към Персенк.

Отбихме се в ловната вила за да използваме масата и пейките в дворчето и да похапнем. И тогава видях, че някой се е опитвал да ходи на гости на ловните надзиратели, или поне да погледне какво държат в склада :) 

А това е самата вила от далеч

Продължихме около върха, полюбувахме му се отдолу и като затворихме обиколката около него се спуснахме отново в Нова махала. 

Понеже търсихме и намерихме още няколко гъбки, стигнахме до колата на свечеряване. 
Гледките към Рила  малко след залеза бяха изключително красиви.

Поздрави и до нови срещи!