Из Алабак. Долене - вр.Милеви скали - Варвара

Изгревът на хладното декемврийско утро ни завари на автобусната спирка в с.Варвара. Минути преди това бяхме паркирали колата на паркинга до пощата. Искахме да се изкачим на връх Милеви скали (1591м.) от Долене - спирка на теснолинейката. Предвижването с влак не ни устройваше, т.к. по разписание трябваше да пристигне в 10.47ч. (често закъснява поради "изчакване на връзка"), а такова късно тръгване в средата на декември предполага дълго ходене на челници до крайната цел - с.Варвара. 

Качихме се на автобуса за Велинград и в 8ч. бяхме на кантон Долене, на 2-3 км. от началото на маркираната пътека. Първо мислехме да вървим до там, но като видях многото животински пътеки през рядката дъбова гора, реших че е добре да пробваме да съкратим пътя, включих GPS-а и тръгнахме по съседното било. Оказа се много удобно, макар и доста стръмно. Напредвахме бързо и скоро се отзовахме над мразовитите мъгли с чудни гледки.

Тази скаличка на пътеката ми напомни за всеизвестните маймуни "не чух, не видях,..."

Не приличат особено, но - асоциации.

Продължихме по пътеката и скоро излязохме на първата по-обзорна поляната пред върха, където извеждат трите маркировачни кола. Веднага ни заляха невероятни гледки.

Вече ясно виждахме Милеви скали

Просто невероятно, но този "хвърлей" място ни отне още 1 час за да достигнем върха. Паднали дървета, храсти.... хлъзгава твърда трева. 

На върха ни посрещна свирепия лай на каракачанките охраняващи комуникационния възел. Добре че бяха вързани. Щракнахме набързо няколко снимки - заради студения вятър и дългия път не останахме дълго.

Тъжен паметник, за една трагедия разиграла се на 6 септември 1944г., когато са се убивали помежду си българи, няколко дни преди края на войната....

Със стегната крачка продължихме към х.Равно боре (странно име - нито е равно нито бор има - само букове :) ) 

Трудно и неприятно беше спускането по пълните с шума пътеки, защото под сухите листа има заровени много камъни и клони - предпоставка да се подхлъзнеш или изкълчиш. 

Минахме край хижата транзит и вече със стегнати от постоянното стискане мускули извървяхме последните 2,5 часа до селото. Успяхме с последната светлина да влезем в селото. Общо 9ч.20м. с почивките. Много добре оползотворихме прекрасния декемврийски ден. 

Златна есен около Баташки снежник

Решихме да се възползваме от златната есен в Родопите и да се разходим над Нова махала, за да се полюбуваме на гледки и да проверим дали все още има гъби в гората. 

Многократно съм описвал маршрута и този път ще наблегна повече на гледките. Те започнаха още от селото.

Източна Рила с Белмекен и съседните

Около Нова махала.

По пътя събрахме тези :

В същност търсих най-вече Жълта рогачка, защото миналата година ги имаше много в един участък на гората. Намерихме, но вече бяха преминали и въобще не бяха толкова много, като предната година. 

Бързо се изкачихме на билните поляни около върха и веднага попаднахме сред чудесни гледки.

Сухото езеро вече не е съвсем сухо.

Накъдето и да погледнеш онемяваш от красота и величественост на Родопа планина.
Гледка към Персенк.

Отбихме се в ловната вила за да използваме масата и пейките в дворчето и да похапнем. И тогава видях, че някой се е опитвал да ходи на гости на ловните надзиратели, или поне да погледне какво държат в склада :) 

А това е самата вила от далеч

Продължихме около върха, полюбувахме му се отдолу и като затворихме обиколката около него се спуснахме отново в Нова махала. 

Понеже търсихме и намерихме още няколко гъбки, стигнахме до колата на свечеряване. 
Гледките към Рила  малко след залеза бяха изключително красиви.

Поздрави и до нови срещи!

Тешел, Ягодинска пещера, Дяволското гърло, Орлово око и Вълчи камък

В последния ден на октомври и първия на ноември се посветихме на една екскурзия в Западни Родопи, включваща културно-масови и туристически прояви.

Срещата с групата беше уговорена на "кръговото до Стамболийски". Аз, като домакин и водач поведох скромната колона от общо два автомобила и организирах спиране по всички огледни места, по язовирите Кричим, Въча и Цанков камък. 

Ранният час на пътуването не предполагаше условия за много добри снимки, но не можехме да не се отчетем за преминаването си.

Започнаха едни красоти....

Това видяхме в ранното утро на язовир Кричим. Следваше Въча (бившият Антон Иванов)

Никога не го бях виждал с толкова малко вода. 

Следваше Цанков камък. Първо се отбихме до стената. Преди години, непосредствено преди завиряването му, минахме пеша през нея, през тунела по стария път (в ляво на снимката), който сега е под вода.

Есенни красоти :

Стигнахме до Буйновското ждрело и Ягодинската пещера. Всичко е прекрасно, освен силно агресивната търговия на стоки и услуги. Буквално ти преграждат пътя и ти тикат лъжица с мед в устата ("елексир за всякави болести") или пък да те возят до Орлово око и ако не си с техен джип непременно ще се загубиш, замръкнеш и ще те изядат мечките по пътя... 

Разбира се трябваше да се качим на Орлово око. Всичко е леко синтетично, леко комерсиално и не придава допълнителен чар на Родопа планина. Всъщност, то е правено за масовите туристи и да се надяваме, че това ще възбуди апетита им за още много планини. 

Качването на Орлово око е леко и приятно, независимо какво ви говорят. Цялата ни група, достигна върха за около 1 час по маркираната пътека от с.Ягодина

 Гледката и чувството да си над пропастта си заслужават.

Мечки ли ?!! Та ние си имаме куче пазач!

И още красоти от спускането

Ночувката ни беше в хижа Тешел. Отново искам да препоръчам прекрасните условия и любезните и отзивчиви домакини на всички туристи. Хотелски условия на хижарски цени и топло гостприемство с отлична кухня. 

На другия ден продължихме с пещера Дяволското гърло и изкачване на Вълчи камък от село Гьоврен. 

Докато отворят пещерата се разходихме до с.Триград за по чай и гледки по ждрелото.

Около пещерата отново ви притесяват непрекъснато с предложения за мед, мурсалски чай и сувенири.... Обичайно разглеждаме сергиите и си вземаме по някое сувенирче (магнитче, пръстенче, герданче...), но агресивното поведение на търговците ни отпаща възможно най-далеч и гледаме да преминем възможно най-бързо... Ех кога ще достигнем швецарците, французите и италианците в туризма!.... 

И после в пещерата - ами интересно, ама... не е кой знае какво.

Ето тук са изчезнали 300 кубика дърва, които никой не е видял после. Това е дяволското гърло :

Какви мечки, какви вълци!!! Нашето куче пазач гордо бди над Гьоврен!

Пристигаме на Вълчи камък. Изключително панорамно място. Вижда се Рила, Пирин, Голица, Модър, Персенк, Виденица, Беслет.... и още много и много. 

Не е най-добрият ден за снимки към Пирин, но главните върхове си личат

За наслаждение от околните гледки са изградени различни площадки.

Два часа изкачване, по обиколния път за джипове - около 6 км. и 600 метра денивелация и около 50 - 60 минути спускане, по маркираната със синьо пътека, за която не бях срещнал предварителна информация.

Дните са къси и не успяхме да разширим още обиколката си. Прибрахме се със залязващото слънце и невероятните есенни гледки от Родопите.

Поздрави и до нови срещи!