24 октомври 2015 г.

Къркария - от гара Костандово до Ветрен дол

В хладното октомврийско утро, в последния ден на лятното часово време, пристигнахме със Саксото във Ветрен дол почти по тъмно. Оставихме колата на паркинга и зачакахме на автобусната спирка автобуса за Велинград. Не съм сигурен дали е във Ветрен дол или във Варвара, защото е някъде на границата между двете, но вятър духаше - там винаги духа през дефилето.
Автобусът пристигна малко след обещаното 7.30ч. и срещу скромна сума ни откара до гара Костандово за около 20-30 минути през красотите на дефилето.
От гарата тръгва (добре) маркирана пътека за крепостта Цепина. Нахални кучета от близките вили се опитаха да ни сплашат, но проблемът се реши с няколко камъка. 
Пътят минава през изкуствена (залесена) борова гора, в която намерихме и първите огромни сърнели. За окололо час стигнахме до местността Алков камък. Там има и руини от крепост (силно разкопани от иманярите), вероятно преден пост на крепостта Цепина. От там се разкриват чудесни гледки към Велинград, Ракитово и околните върхове, сега обвити в утренни мъгли.


Продължихме по билото и  започнаха да се откриват страхотни гледки към вече заснежените рилски хубавци и страхотните есенни Родопи


Белмекен вече е бял




Продължихме сред есенните гори и се наслаждавахме на гледките.


И отново Белмекен


Наближихме крепостта Цепина и навлязохме в най-опасният участък с агресивни овчарски кучета. Този път (за разлика от друг) се разминахме без инциденти. Понякога се е налагало да използваме пиротехнически средства за сплашване на каракачнките, но сега не ни усетиха или минахме толкова далеч от тях, че ги домързя да се показват.


Тръгнаме към Мулешки чучур.


Продължихме по жълтата маркировка за гара Цепина, която първо минава покрай чучура, после пресича река Лещарица (Лещарска). След малко изкачване трябва да се напусне маркираната пътека. Сега е използвана някаква табелка, която явно не е от там, но скоро ще поправим разклона. 


Следва стръмно изкачване до оградата на дивечовъдното стопанство и после се върви все край нея. Пътеката явно на места е останала зад оградата - в територията на стопанството. Гледките на настъпващата есен са зашеметяващи!



В горната част на масива стигнахме до море от тръни. Преди тук имаше поляни, но сега са станали почти непроходими трънаци.



След известно лутане излизохме на едва личащия си път, който трябва да ни свърже с червената маркировка за Гарванов камък. 


И запчнахме спускане, спускане и спускане към Ветрен дол покрай ловния заслон в местността Сечимека, където ловците празнуваха края на ловния ден и предупредени от вързаните за джиповете кучета, от далеч излязоха да ни напътят (може би за да не споделят трапезата си с нас - аз поне така го усетих). Там сменихме червената маркировка с жълта и продължихме спускането докато пред нас не изплува белналият се от далеч Пазарджик.


А малко по-късно последните лъчи на слънцето огряха и Ветрен дол.


Получи се прекрасно ходене 9ч.30м. с над 1000 метра денивелация. Събрахме много сърнели, а имаше и много масловки. 
Златната есен в Родопите настъпва!

Поздрави и до нови срещи!

17 октомври 2015 г.

Батак - Техеран - Баташки снежник - Батак

Искам да споделя един дълъг, но приятен маршрут до връх Баташки снежник

Тръгнахме на 17 октомври и пристигнахме в гр.Батак около 8 часа. Термометърът в центъра на града показваше +3 градуса и мисля, че не лъжеше. Напротив - заради рядката мъгла се усещаше, като още по-студено.
Бързо закрачихме към ВЕЦ Батак. Все забравям колко е дълъг асфалтовият път до преди изкачването до партизански лагер Техеран. Мисля си за 3-4 км., а те са по-скоро 7-8. Пътят е приятен и гората започва да се шари.


Следва стръмно качване към лагера Техеран, а после и към едноименната хижа. Има доста паднали дървета и факта, че никой не ги чисти скоро ще промени пътеката.


Стигаме до съборената вече хижа Техеран


Лека почивка и продължихме покрай лагер Ровно докато излезем на любимите ми Родопски била на Баташка планина!



Имахме богат "улов" на сърнели, а после и други гъби


На билната поляна са направили нова беседка с люлка и чешма - идеално място за почивка и нощувка


Ние този път си имаме цел - да се качим на върха. 
Започнаха първите далечни гледки. Боздак в Гърция.


Гледам зад мен - моите спътници изостанали, защото ядат боровинки - точно, като 2 мечета :). Много боровинки! Предимно червени - много полезни.



Качваме се на върха и започваме фотосесията. Почти се вижда кулата Снежанка :)


Язовир Батак 



Снимка за спомен на самоснимачка 


Поглед за довиждане към Баташки снежник (Карлък) - много скоро пак ще дойдем тук!



И надолу по рида Мирчовица.
Там, след новата беседка в местността Мирчовица, изградена по европроект, пътеката на места е много трудно проходима заради паднали дървета. Явно има алтернативни пътища, по които се качват джипове и мотори (ние срещтахме 10-на кросови мотора), но жълтата маркировка е много, много трудно проходима.
Спускаме се пак в царствато на мъглите.


Сред невъобразимо количество масловки пристигаме в мъгливия Батак. Термометърът показва +9 градуса и хората бяха облечени с якета, а ние по термотениски. Доволни и уморени, след 27 км. и над 1000 метра денивелация, си вземаме довиждане. За кратко!

Поздрави и до нови срещи!






3 октомври 2015 г.

Голяма Сютка


Връх Голяма Сютка (2186 m) е третият по височина връх Родопите и най-висок връх в Баташка планина.  (източник Уикипедия)

В хладното октомврийско утро паркирахме автомобила в местността Гралов чарк. Чарк няма, просто там свършва асфалта. Предстоеше ни 3 км. изкачване за преодоляване на около 700 метра денивелация. За първи път забелязах, че има "лек" вариант на пътеката, маркиран със зелена маркировка. Ние тръгнахме по жълтата - наляво.


Следва стръмно изкачване сред огромни ели и смърчове, доста влажно и тъмно - намерихме и 3 манатарки без да се отклоняваме от пътеката и да ги търсим специално. 
След около 2 км. от началото се излиза на обширна поляна "Кабата"




Както се вижда от схемата (която помня вече от доста години) наблизо има чудесен извор.
Ето го и самият "Момин кладенец"


До него води и новата зелена маркировка от "леката" пътека. На места е затрупана от паднали дървета


Скоро тъмните гори свършват и започва изкачване сред редки дървета, хвойна и много боровинки. В околните дерета реват благородни елени. Ревът е доста впечатляващ. Битките съм ги виждал само по Discovery channel и много се надявах разгонените мъжкари да не се занимават с разни туристи ;) а да си гледат кошутите.

С оредяването на гората започнаха и гледките. Изведнъж в далечината изскочи масивът на Триглав. Всъщност въздухът не беше кой знае колко прозрачен, но все пак този път имахме най-много гледки от всичките си ходения на Голяма Сютка.


Поглед и към Баташки снежник


И към Алабак и връх Милеви скали


Към язовир Батак с рида Къркария зад него



Централното било на Стара планина с различими главни върхове в далечината, Къркария пред него и селата Дорково и Костандово в долината


Достигнахме върха, който е доста равен и обрасъл с млади дървета и на практика не предоставя гледки. Има необорудвано заслонче или по-скоро навес защитен от три страни. Наблизо има и навес с маса, пейки и шкаф с тетрадка със записки. 


Хапнахме и продължихме. Планът беше да се спуснем по зелената маркировка, която идва от ГС Беглика, ако имаме време да продължим към резерват Мантарица и после да завъртим към колата. Това щеше да бъде съвсем ново за нас. В такива случаи винаги е възможно да "попаднеш във филм", но всъщност това му е хубавото на ходенето по пущинаците. 

Стигнахме до разклона и видяхме, че маркировка няма :) То и пътека почти нямаше и стигнахме до любимия момент в планинските ходения - "нека филмът да започне сега!"

Теренът на предвижване стана основно такъв


Постоянно заобикаляне и прескачане на паднала гора. Направлението следихме по GPS. Такова разлато нехарактерно било дава много възможности за грешки. 
Изведнъж - чудо! Табелка!


По-късно в долната част на "пътеката" видяхме още една и даже няколко зелени марки.
Трудно не трудно - поне беше нанадолнище. Пресякохме р.Семиза и очаквахме, че "филмът" свършва, защото трябваше да излезем на път. Всъщност то път имаше (имало), но отгоре му са порастнали твърде много храсти и дървета.



А в храстите даже намерихме и стара табела


Пресякохме отново реката, този път по учудващо здрав бетонен мост


И скоро излязохме на асфалт. Асфалт, асфалт ама за коли не става.



Скоро излязохме от пущинака и завихме по хубав камионен път към Гралов чарк за да затворим кръга. Пътят е маркиран с веломаркировка за ГС Беглика.


Наближаваше 17 часа. Не ни се замръкваше в гората с ревящи елени и множество мечи следи по пътя. Резерват Мантарица го оставихме за друг път.

Приключихме обиколката и на тръгване видяхме табела върху вдигнатата бариера до Качаков чарк. Тя обясни много неща, но странно - барерата беше вдигната и даже горските работници добиваха дърва в района на няколко километра навътре. Поредната формална забрана... А помня години, когато бариерата беше спусната и заключена без никакви обяснения.



Поздрави и до нови срещи!