Тешел, Ягодинска пещера, Дяволското гърло, Орлово око и Вълчи камък

В последния ден на октомври и първия на ноември се посветихме на една екскурзия в Западни Родопи, включваща културно-масови и туристически прояви.

Срещата с групата беше уговорена на "кръговото до Стамболийски". Аз, като домакин и водач поведох скромната колона от общо два автомобила и организирах спиране по всички огледни места, по язовирите Кричим, Въча и Цанков камък. 

Ранният час на пътуването не предполагаше условия за много добри снимки, но не можехме да не се отчетем за преминаването си.

Започнаха едни красоти....

Това видяхме в ранното утро на язовир Кричим. Следваше Въча (бившият Антон Иванов)

Никога не го бях виждал с толкова малко вода. 

Следваше Цанков камък. Първо се отбихме до стената. Преди години, непосредствено преди завиряването му, минахме пеша през нея, през тунела по стария път (в ляво на снимката), който сега е под вода.

Есенни красоти :

Стигнахме до Буйновското ждрело и Ягодинската пещера. Всичко е прекрасно, освен силно агресивната търговия на стоки и услуги. Буквално ти преграждат пътя и ти тикат лъжица с мед в устата ("елексир за всякави болести") или пък да те возят до Орлово око и ако не си с техен джип непременно ще се загубиш, замръкнеш и ще те изядат мечките по пътя... 

Разбира се трябваше да се качим на Орлово око. Всичко е леко синтетично, леко комерсиално и не придава допълнителен чар на Родопа планина. Всъщност, то е правено за масовите туристи и да се надяваме, че това ще възбуди апетита им за още много планини. 

Качването на Орлово око е леко и приятно, независимо какво ви говорят. Цялата ни група, достигна върха за около 1 час по маркираната пътека от с.Ягодина

 Гледката и чувството да си над пропастта си заслужават.

Мечки ли ?!! Та ние си имаме куче пазач!

И още красоти от спускането

Ночувката ни беше в хижа Тешел. Отново искам да препоръчам прекрасните условия и любезните и отзивчиви домакини на всички туристи. Хотелски условия на хижарски цени и топло гостприемство с отлична кухня. 

На другия ден продължихме с пещера Дяволското гърло и изкачване на Вълчи камък от село Гьоврен. 

Докато отворят пещерата се разходихме до с.Триград за по чай и гледки по ждрелото.

Около пещерата отново ви притесяват непрекъснато с предложения за мед, мурсалски чай и сувенири.... Обичайно разглеждаме сергиите и си вземаме по някое сувенирче (магнитче, пръстенче, герданче...), но агресивното поведение на търговците ни отпаща възможно най-далеч и гледаме да преминем възможно най-бързо... Ех кога ще достигнем швецарците, французите и италианците в туризма!.... 

И после в пещерата - ами интересно, ама... не е кой знае какво.

Ето тук са изчезнали 300 кубика дърва, които никой не е видял после. Това е дяволското гърло :

Какви мечки, какви вълци!!! Нашето куче пазач гордо бди над Гьоврен!

Пристигаме на Вълчи камък. Изключително панорамно място. Вижда се Рила, Пирин, Голица, Модър, Персенк, Виденица, Беслет.... и още много и много. 

Не е най-добрият ден за снимки към Пирин, но главните върхове си личат

За наслаждение от околните гледки са изградени различни площадки.

Два часа изкачване, по обиколния път за джипове - около 6 км. и 600 метра денивелация и около 50 - 60 минути спускане, по маркираната със синьо пътека, за която не бях срещнал предварителна информация.

Дните са къси и не успяхме да разширим още обиколката си. Прибрахме се със залязващото слънце и невероятните есенни гледки от Родопите.

Поздрави и до нови срещи!