Из най-дивите Родопи в Баташката планина

След много пролетни излети по познати пътеки около с.Нова махала, дойде време да осъществим един стар план - да потърсим пътища и пътеки между вр.Баташки снежник и ГС Кьошка, или по-точно между двата камионни пътя около тях. 

Проучих сателитните снимки, стари и нови карти и..... направихме сценария на филма.

Тръгнахме по разбития асфалт между ГС Куртлуджа и ГС Кьошка (пътят  продължава за гр.Девин). Паркирахме колата там където той се пресича от р.Гашня и тръгнахме по камионния път за вр.Баташки снежник.

Продължихме до билната поляна на 1950 м.н.в., в единия край на която има следи от обработване.

Тези коне нещо не ни харесаха, може би защото имаха малки - наложи се да ги заобиколим.

 Гледката спира дъха!

От там тръгнахме в неизвестното - по едва различима пътека, която скоро "се разми" и тръгнахме само по посока през гората от величествени смърчове 

Въпреки бавното придвижване стигнахме до изоставен път и полусъборено  ловно чакало

Скоро излязохме на камионния път от Кьошка и си намерихме приказна полянка за обяд

След обядът ни чакаше ново предизвикателство - да открием изоставен коларски път и по-важното - да го преминем. Това, което видяхме в началото ни обнадежди,

но много скоро пътят се "затвори и заши" - по него прораснали млади дръвчета и затрупан от стари паднали дървета. Това, че е бил стар коларски път и то доста уреден си личеше на някой запазени участъци

Повечето време вървяхме край самия път и след тежко изкачване се добрахме до полянките под Баташки снежник. Мислихме си, че приключението е свършило, но не!

Тези красиви полянки всъщност на места са ужасни тресавища. Внезапно хлътнах до средата на бедрата... и ако бях с ниски  или не добре стегнати обувки, щях да се прибирам бос. След кратка борба в стил Беар Грилс се измъкнах кален до ..... долния край на джобовете на панталона. 

Малко след това забелязахме група туристи на връх Баташки снежник. 

А още малко по-късно ги видяхме всичките натоварени в една УАЗ-ка - явно така са изкачили върха....

А ние бавно се прибрахме до колата покрай красивата река Гашня

Поздрави и до нови срещи!

Зимно из Къркария

Къркария (среща се и като Каркария) е планински рид в северната част на Западните Родопи, между долините на реките Чепинска и Стара река (десни притоци на Марица), на територията на Област Пазарджик.

Ридът има форма на изпъкнала на север дъга с дължина около 25 км и ширина 7 – 10 км. На запад и югоизток дълбоките каньоновидни долини на реките Чепинска и Стара го отделят съответно от ридовете Алабак иРавногор, а на юг долината на река Мътница – от Баташка планина. Освен това на юг склоновете на рида постепенно потъват в Баташката и Чепинската котловина. На изток чрез ниска седловина висока 499 м, разположена северно от град Пещера се свързва с ниските Бесапарски ридове, а на север склоновете му се спускат стръмно към Горнотракийската низина. (източник Уикипедия)

Ридът е доста удобен за бързи еднодневни преходи. Особено през зимата, много от жителите на Пазарджик и областта го предпочитат заради удобния транспорт.

В началото на тази година направихме няколко еднодневни прехода в различни условия.

Още на 01.01.2016 тръгнахме по ловджийските пътеки над с.Дебращица. Много скоро стигнахме до ловния заслон и там видяхме този красавец 

В гората имаше и подранили минзухари

А по-късно от местността Камилище се откри чудна гледка към Стара планина - само преди няколко дни се бяхме върнали от тези върхове

Следващото ни ходене беше при още по-студено време -20 градуса. Паркирахме колата близо до хижа Добра вода и поехме по посока Ечменище. Гората беше ледено студена, снегът лек и пърхав. Ходенето беше доста затруднено.

През следващата седмица по същата пътека ходихме при положителни температури и доста мек и кишав сняг. Ходихме много и газихме много мокър сняг.

От Везир тепе (Везир могила) се откри чудесна гледка към пиринските първенци Вихрен и Кутело

Малко по-близо до курорта св.Константин се откри и чудесната гледка към яз.Батак

В първата събота на февруари, след навалелия нов сняг и минусови температури, направихме много интересен и красив преход от курорта св.Константин до вр.Баташки Еледжик, от там се спуснахме до язовир Батак и от местността Дъното се качихме отново до св.Константин.

Мразовитото утро на курорта в очакване гостите и скиорите.

По-нататък снегът става доста дълбок

Стигнахме до местността Баташки Еледжик

Гледка от там към язовир Батак

Красивите Баташки гори

Брегът на язовира с поглед към Костандовския залив Дъното

Намерихме и този партизански паметник в близост до Дъното.

Това са няколко еднодневни излета из Къркария.

Най-удобните подстъпи до тези красоти са градовете Пазарджик, Пещера и Батак

До нови срещи!

Батак - Техеран - Баташки снежник - Батак

Искам да споделя един дълъг, но приятен маршрут до връх Баташки снежник

Тръгнахме на 17 октомври и пристигнахме в гр.Батак около 8 часа. Термометърът в центъра на града показваше +3 градуса и мисля, че не лъжеше. Напротив - заради рядката мъгла се усещаше, като още по-студено.

Бързо закрачихме към ВЕЦ Батак. Все забравям колко е дълъг асфалтовият път до преди изкачването до партизански лагер Техеран. Мисля си за 3-4 км., а те са по-скоро 7-8. Пътят е приятен и гората започва да се шари.

Следва стръмно качване към лагера Техеран, а после и към едноименната хижа. Има доста паднали дървета и факта, че никой не ги чисти скоро ще промени пътеката.

Стигаме до съборената вече хижа Техеран

Лека почивка и продължихме покрай лагер Ровно докато излезем на любимите ми Родопски била на Баташка планина!

Имахме богат "улов" на сърнели, а после и други гъби

На билната поляна са направили нова беседка с люлка и чешма - идеално място за почивка и нощувка

Ние този път си имаме цел - да се качим на върха. 

Започнаха първите далечни гледки. Боздак в Гърция.

Гледам зад мен - моите спътници изостанали, защото ядат боровинки - точно, като 2 мечета :). Много боровинки! Предимно червени - много полезни.

Качваме се на върха и започваме фотосесията. Почти се вижда кулата Снежанка :)

Язовир Батак 

Снимка за спомен на самоснимачка 

Поглед за довиждане към Баташки снежник (Карлък) - много скоро пак ще дойдем тук!

И надолу по рида Мирчовица.

Там, след новата беседка в местността Мирчовица, изградена по европроект, пътеката на места е много трудно проходима заради паднали дървета. Явно има алтернативни пътища, по които се качват джипове и мотори (ние срещтахме 10-на кросови мотора), но жълтата маркировка е много, много трудно проходима.

Спускаме се пак в царствато на мъглите.

Сред невъобразимо количество масловки пристигаме в мъгливия Батак. Термометърът показва +9 градуса и хората бяха облечени с якета, а ние по термотениски. Доволни и уморени, след 27 км. и над 1000 метра денивелация, си вземаме довиждане. За кратко!

Поздрави и до нови срещи!