3 октомври 2015 г.

Голяма Сютка


Връх Голяма Сютка (2186 m) е третият по височина връх Родопите и най-висок връх в Баташка планина.  (източник Уикипедия)

В хладното октомврийско утро паркирахме автомобила в местността Гралов чарк. Чарк няма, просто там свършва асфалта. Предстоеше ни 3 км. изкачване за преодоляване на около 700 метра денивелация. За първи път забелязах, че има "лек" вариант на пътеката, маркиран със зелена маркировка. Ние тръгнахме по жълтата - наляво.


Следва стръмно изкачване сред огромни ели и смърчове, доста влажно и тъмно - намерихме и 3 манатарки без да се отклоняваме от пътеката и да ги търсим специално. 
След около 2 км. от началото се излиза на обширна поляна "Кабата"




Както се вижда от схемата (която помня вече от доста години) наблизо има чудесен извор.
Ето го и самият "Момин кладенец"


До него води и новата зелена маркировка от "леката" пътека. На места е затрупана от паднали дървета


Скоро тъмните гори свършват и започва изкачване сред редки дървета, хвойна и много боровинки. В околните дерета реват благородни елени. Ревът е доста впечатляващ. Битките съм ги виждал само по Discovery channel и много се надявах разгонените мъжкари да не се занимават с разни туристи ;) а да си гледат кошутите.

С оредяването на гората започнаха и гледките. Изведнъж в далечината изскочи масивът на Триглав. Всъщност въздухът не беше кой знае колко прозрачен, но все пак този път имахме най-много гледки от всичките си ходения на Голяма Сютка.


Поглед и към Баташки снежник


И към Алабак и връх Милеви скали


Към язовир Батак с рида Къркария зад него



Централното било на Стара планина с различими главни върхове в далечината, Къркария пред него и селата Дорково и Костандово в долината


Достигнахме върха, който е доста равен и обрасъл с млади дървета и на практика не предоставя гледки. Има необорудвано заслонче или по-скоро навес защитен от три страни. Наблизо има и навес с маса, пейки и шкаф с тетрадка със записки. 


Хапнахме и продължихме. Планът беше да се спуснем по зелената маркировка, която идва от ГС Беглика, ако имаме време да продължим към резерват Мантарица и после да завъртим към колата. Това щеше да бъде съвсем ново за нас. В такива случаи винаги е възможно да "попаднеш във филм", но всъщност това му е хубавото на ходенето по пущинаците. 

Стигнахме до разклона и видяхме, че маркировка няма :) То и пътека почти нямаше и стигнахме до любимия момент в планинските ходения - "нека филмът да започне сега!"

Теренът на предвижване стана основно такъв


Постоянно заобикаляне и прескачане на паднала гора. Направлението следихме по GPS. Такова разлато нехарактерно било дава много възможности за грешки. 
Изведнъж - чудо! Табелка!


По-късно в долната част на "пътеката" видяхме още една и даже няколко зелени марки.
Трудно не трудно - поне беше нанадолнище. Пресякохме р.Семиза и очаквахме, че "филмът" свършва, защото трябваше да излезем на път. Всъщност то път имаше (имало), но отгоре му са порастнали твърде много храсти и дървета.



А в храстите даже намерихме и стара табела


Пресякохме отново реката, този път по учудващо здрав бетонен мост


И скоро излязохме на асфалт. Асфалт, асфалт ама за коли не става.



Скоро излязохме от пущинака и завихме по хубав камионен път към Гралов чарк за да затворим кръга. Пътят е маркиран с веломаркировка за ГС Беглика.


Наближаваше 17 часа. Не ни се замръкваше в гората с ревящи елени и множество мечи следи по пътя. Резерват Мантарица го оставихме за друг път.

Приключихме обиколката и на тръгване видяхме табела върху вдигнатата бариера до Качаков чарк. Тя обясни много неща, но странно - барерата беше вдигната и даже горските работници добиваха дърва в района на няколко километра навътре. Поредната формална забрана... А помня години, когато бариерата беше спусната и заключена без никакви обяснения.



Поздрави и до нови срещи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар