Каратепе - връх Сребрен (Гюмюшчал)

В събота, 05.09.2015г. се разходихме по кръгов маршрут Каратепе - връх Сребрен (Гюмюшчал) - Каратепе. 

Каратепе е местност по пътя гр.Велинград - с.Сърница. Намира се на надморска височина около 1530 метра и носи името на близък връх. В района има доста вили, горско стопанство и две заведения от които едното се посещава основно от берачи на боровинки и гъби от близките катуни. 

Паркирахме колата до другото заведение и си наляхме вода от чешмата. Собственикът е много свестен човек въпреки,  че изглежда намусен. Преди години ни беше разрешил да си опънем палатката в двора и да ползваме тоалетната, масите, навеса... като на къмпинг бяхме. Освен това има хранителни стоки, хляб, бира и т.н. 

Тръгнахме по маркировката на Е8 по Рибното дере (Балъкдере) и се отклонихме към връх Малка Сютка. На разклона има табелка. 

Навлязохме в царството на червените боровинки и на ... мечешките следи :) 

На някой от разклоните има туристически табелки за различни обекти : Горско стопанство Чехльово, Мечкина река и др. 

Красота навсякъде около нас

Минахме през красивата местност Баш егрек с красива но рушаща се дървена постройка. Намерихме близката чешма и заредихме с леденостудена вода.

Продължихме по пътя до отбивката на пътеката за паметната плоча на първата землянка на Атанас Семерджиев и др. Без GPS не бихме го намерили. 

Пътеката се използва най-вече от крави, които срещнахме по-рано. 

Изведнаж се оказохме сред дървено селище - къща и стопански помещения за животни. 

Показа се една жена от която разбрахме, че мястото се нарича Порт Артур и аз направих връзка, че така се е казвал партизанския лагер (някакви спомени от прочетено) и вероятно има връзка със землянката на 200-300 метра. 

Продължихме на и пресякохме пътеката идваща от Голяма и Малка Сютка. Те са добре маркирани. В района има много други пътища и възможността за грешки е голяма. 

Излязохме на обширна билна поляна и отново с помощта на GPS хванахме отклонението за връх Сребрен. 

Минахме през сечище и се подведохме по дърварски път. Забелязохме отклонението по уреда и се върнахме на пътеката. Тя не изглеждаше много ходена, но тук-там се намираха маркировки - много, много рядко. Излязохме на билната заравненост и пътеката изчезна в хвойна и млади борчета. Ходихме както е възможно по кравешки пътечки зиг-заг, като следих по GPS да не се отклоняваме много от "маркираната" пътека. 

След няколкостотин метра, пътеката стана по-явна и постепенно се превърна в път. Така стигнахме до котата на върха.

От предно ходене знаех, че това, което пише в пътеводителите, че се вижда яз. Голям Беглик, не е вярно. Може да е било, но преди 20 - 30 години - преди да се замозалеси с млади иглолисни дървета, някой от които по 10 и повече метра. 

Хапнахме, полежахме на сянка и си тръгнахме. 

Минахме покрай местността "Кръстовете", където по подопие на "Порт Артур" през лятото се качват хора да гледат животни в дървени постройки (колиби). Преди съм говорил с тях и ако добре си спомням бяха от махала Биркова или Горна Биркова, което е към Крастава, Аврамово.

Общо взето спускането по този път е по-скучно. Има и борорвинки и чешми, но няма мечешки следи :) Добре обработен камионен път.

До нови срещи!