21 септември 2015 г.

Около Баташки снежник

Отново в любимата Баташка планина. 
Паркирахме колата в с.Нова махала и тръгнахме по нормалния път за връх Баташки снежник. Пътят минава край живописни поляни, вече пожълтели от настъпващата есен. Край пътя е пълно с къпини. Невероятно много и много сладки. Навлизаме  сред огромните ели и смърчове. 



През последните години пътеката е разширена до път, по който могат да преминават джипове /от по-проходимите :) / 
Преди да излезем на билната поляна на запад от Снежника тръгнахме по немаркирана пътека, която го обхожда и излиза от източната му страна на обширна билна поляна със сухо езеро.



 Хапнахме с този фототапет пред очите - запасена маса на първи ред.


Решихме да направим хубава обиколка в района - да минем по река Гашня и да излезем на пътя за Девин близо до Куртлуджа. Времето беше подходящо - всеки момент можеше да завали :) 

За да бъде още по-интересно решихме да се спуснем направо по река Гашня без пътека, а не пътя, който заобикаля. И.... филмът започна :) 
Пропуснах да снимам две сърни, които изскочиха най-внезапно. То да се чудиш в такава ситуация, като се изшумоли в храстите - фотоапарата ли да хващаш или спрея за мечки. Подвиквахме, свиркахме... пяхме и накрая излязохме от гъсталака. Чухме някой да вика надалеч, а скоро видяхме и бял Голф 2 на пътя. После срещнахме гъбар от Пещера с пълна чанта (поне 4-5 кг.) манатарки. Разказа ни за срещите си с мечки и спомена, че двама са се загубили, а този с Голфа ги търси и вика. Само не можеше да повярва, че сме дошли пеш от Нова махала... и че ще се връщаме... :)
Ние продължихме по пътя покрай Суватдереси, който води до обширна билна поляна с изоставена постройка и там се събира с жълто маркираната пътека от с.Фотиново за Баташки снежник. 
На поляхата седнахме да починем и забелязахме двама човека, които по-рано видяхме да се спускат от върха, да вървят по маркировката, но единият явно имаше проблем с крака. Изчакахме ги и поговорихме - навехнал го. Дадох му болкоуспокояващи, той почерпи локум и продължихме. 


Повървяхме малко заедно и като се уверихме, че ще се спуснат без проблем оставъщите им 30-на минути, защото колата им беше на пътя, продължихме с по-бързо темпо, защото до нашата кола имахме и още 6-7 км. асфалт след това.
Бързо, бързо... колко да е бързо с тази паднала гора навсякъде.



Спуснахме се на асфалта след неприятно провиране и заобикаляне, от което вратът ти постоянно се пълни с иглички, удряш се в някой клон, хлъзгаш се на някой камък.... Просто пътеката е изоставена. 
На шосето профучаваха някакви джипове... надписани. Снимах, но нямах време да променя настройките и заради високата им скорост и слабата светлина излязоха размазани. Бях чул за някакво офроуд състезание - явно бяха от там, но странно пътят не беше затворен и осигурен - имаше и МПС и коне...
Подминахме Куртлуджа и точно когато взе да ни писва от асфалт предишните ни спътници спряха до нас с едно Пежо и предложиха да ни повозят останалите ~4 км. Въпреки, че първоначалния ни план беше друг - с охота се съгласихме и си спестихме 1 час трамбоване по асфалт.
Така завърши вълшебната ни разходка в любимата планина. 
До нови срещи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар